FSB.bg

Bonus Tracks

by FSB

/
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
03:10
11.

about

Песни от 1987 до 1993 публикувани само в компилации.

credits

released November 1, 1993

Tracks from 1987 to 1993 published in compilations only.

tags

license

all rights reserved

about

FSB Bulgaria

19 albums, over 3000 concerts, hundreds of gigs at European disco and rock clubs, numerous participations at world rock festivals, dozens of TV music shows and videos… Bulgaria’s iconic rock band FSB, formed in 1975, which became a symbol of Bulgarian rock music. ... more

contact / help

Contact FSB

Streaming and
Download help

Shipping and returns

Redeem code

Track Name: Вълче време / Wolfish Time
И като вълк пред мириса на хора
ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
и все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,
но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
с орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
и ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия.
До тебе, като сянка пак ще тичам
и впил в луната зъби ще завия
от яростта, че още те обичам.
Track Name: Последният човек / The Last Man
Последният човек върви към нас,
върви без пол, библия и знаме.
Последният човек не иска власт,
той няма име, глас и памет.
Върви към нас,
не се усмихва, нито ни се сърди.
Сърцето му е мъничък компас,
стрелката му насочена, не мърда.
Последният човек не иска власт,
не чувства жега, студ,
не чувства страх.
Върви човек, а всъщност – гола кукла.
Той няма памет, име, той няма срам –
последният човек върви насам,
последният човек върви и си пиука.
Track Name: Иде вятър / Wind Is Coming
Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…
Track Name: Медалист / Medal Winner
Във ръцете стиснал своя стар медал
ти си спомняш
за съня, във който сякаш си живял,
ти си спомняш.
И сега, когато твоят свят мечта
се разпада,
ти остана сам пак със една вина
за награда.
Забрави своите заслуги,
остави място и за нас.
Забрави идеи безполезни
поникнали на пясък
те нямат своя блясък,
забрави!
И сега, когато твоят свят мечта
се разпада,
ти остана сам пак със една вина
за награда.
Забрави своите заслуги,
остави място и за нас.
Забрави!
Забрави, остави,
позволи да опитат други
и прости на своите деца.
Забрави своите заслуги
остави място и за нас.
Позволи да опитат други
и прости на своите деца.
Забрави...
Track Name: Острие / Blade
Вечно сами свръх острието,
как да летим - не помним небето!
Пропуснахме пак тази възможност
да влезнем във крак с времето сложно.
И ето чул съм някой да говори,
че грешки стари няма да повтори
и колко скъпа му е свободата -
нови кални стъпки във лъжата.
Възрастните лица очакват светлина
във тунела на старата утопия,
колко още...
Не стигат до първия лъч.
Вечно сами свръх острието,
как да летим - не помним небето!
Пропуснахме пак тази възможност
да влезнем във крак с времето сложно.
Аз съм силен и оставям слабите
да послушат, да послушат мойте песни.
Като чорапи нахлузват ви представите,
кое е трудно, кое е лесно.
Възрастните лица очакват светлина
във тунела на старата утопия,
колко още...
Не стигат до първия лъч.
Вечно сами...
Track Name: Протегнах две ръце / Two Hands
Протегнах две ръце да те прегърна.
Защо не ги прие, защо ме върна.
Когато някой върнат от вратата,
животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна
пристигнала чак от края на света.
Душата ми започна да се мята
запомнила едно на този свят –
когато някой върнат от вратата,
животът му обръща се назад.
Протегнах две ръце...
Track Name: Опит за летене / Attempt to fly
Над бездна заставам без крила,
затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
за да политна към теб сега, в града.
А ме разделя крачка от твоя поглед син,
С глухото ехо скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
но се разбивам там, в скалите
и се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила
да те прегърна и да стопя леда.