1. |
Репетиция / Rehearsal
03:47
|
|
||
Някой ден ще срещна случайно,
ей така, както си вървя,
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.
Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си, под дъжда.
Фраза, жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех, напълно безспорен
все очаквах, но уви...
Като дим от вятър подгонен
покрай мен бързо мина тя,
като зов от ехо подмамен
моят глас колебливо спря.
Като миг от време изпуснат
пак останах за дълго сам
и по погледи присмехулни
аз разбрах, че била е там.
Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен
и дано я видя повторно,
но е друга в този ден...
|
||||
2. |
Не така / Not Like This
04:31
|
|
||
Не така -
без една сълза през рамо,
без последен поглед за раздяла.
Ти нали знаеш, че боли
и че всичко свършва,
но не така, не така…
Любовта е стих безкрай
нашепващ нещо свято
и остава тя във нас, завинаги!
Любовта и времето
не спират нито миг,
само ние с тебе
вече ще сме други…
Не така -
без една сълза през рамо.
Зная, че е време за раздяла.
Но нека тя бъде както обичта -
силна и горчива,
а не така,
не така…
|
||||
3. |
Дон Кихот / Don Quixote
04:31
|
|
||
Някъде, някога е било.
Скитал бил рицарят Дон Кихот.
Събарян и раняван,
но пак оцелял,
с пика във ръката
и един остър кинжал.
Някъде, някога е било.
Скитал бил рицарят Дон Кихот.
Честен бил, искрен бил,
не пълзял.
Борил се с времето -
не успял.
Просто бил за някой
друг далечен век,
в който със думи
в сражение влиза човек.
Дай ми шлем, дай ми щик,
Дон Кихот!
Думи дай,
себе си в мен познай.
|
||||
4. |
На път / On The Road
02:28
|
|
||
5. |
Завръщане / Home-Coming
03:46
|
|
||
Пак съм на път и пак е зима,
пак е студено и вали.
Пак се ражда стих.
Пак ме чакаш ти.
Знаеш отдавна, моя мила,
път ни събира и дели.
Той е част от нас,
нали!
Моят дом ме очаква вече,
очакват ме две очи,
глас нашепва -
“Върни се ти”!
Моят дом ме очаква вече,
аз съм нужен и мечтан.
Завръщам се пак обичан
и желан!
Знам, че оставил съм във тебе
своята следа безкрайна –
болка в истина, мъдрост във тъга.
Знам, че приятелство голямо
ще ни обвързва и крепи.
Ние сме едно,
нали…
|
||||
6. |
|
|||
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита.
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки.
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.
|
FSB Bulgaria
19 albums, over 3000 concerts, hundreds of gigs at European disco and rock clubs, numerous participations at world rock festivals, dozens of TV music shows and videos… Bulgaria’s iconic rock band FSB, formed in 1975, which became a symbol of Bulgarian rock music. ... more
Streaming and Download help