We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

Singles

by FSB

/
1.
Високо, високо, високо! Високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо над завист и обида, високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо над всичко днес бъди, ти обич синеока – звездите са звезди. Високо, високо, високо, ти, обич синеока. Звездите са звезди, защото са високо! Да те видя - високо застани. Да те видя над дребните сплетни. Да те видя - над всичко днес бъди. Да те видя…
2.
Дори да ни споходи мъка, дори да ни подложат крак, една утеха се промъква – няма как. Дори да се заключи в здрача приятелят зад своя праг, пак дълго ни крепи това, че няма как. Живеем страшно упорито, в лицето ни заплюе враг, с юмрук изтриваме сълзите – няма как. Полека нещо си отива – няма как. Във нас е пак и няма как, то ни убива.
3.
Намерих те. Когато вече нямам право да търся перуников мрак и с късен въглен от жарава сърцето си да будя пак. Когато моята тревога дори на устните горчи и трябва да крещя “не мога”, а те милувам със очи. Намерих те. Когато вече тъй отегчено живея между “да” и “не”, а тиха болка тихо стене в присвитите ми рамене, когато вече сам се губя във късния вечерен час. Мой дневен сън, така си хубав, но аз къде съм всъщност, аз.
4.
Виждал ли си нощем сърцето на града, как дъх дълбок поема с мириз на липа? И трамвайни релси събират се в една- по-гъвкави и силни стават под дъжда. Как улици познати тънат в самота и тя остава техен ритъм и душа. Пулсират уморено и все така слушат дъжда… Виждал ли си нощем очите на града, как вечно непокорни спорят със съня? И картини дневни припомнят си едва по-смътни, по-безцветни стават под дъжда. Поглеждат уморено и все така чакат деня… Чувал ли си късни стъпки, как притихват за миг в нощта? И забързани, на пръсти прекосяват без дъх града. Чака ли ги някой още или вятърът тихо – единствен и буден шепти песента на дъжда?…
5.
Не така - без една сълза през рамо, без последен поглед за раздяла. Ти нали знаеш, че боли и че всичко свършва, но не така, не така… Любовта е стих безкрай нашепващ нещо свято и остава тя във нас, завинаги! Любовта и времето не спират нито миг, само ние с тебе вече ще сме други… Не така - без една сълза през рамо. Зная, че е време за раздяла. Но нека тя бъде както обичта - силна и горчива, а не така, не така…
6.
Пак съм на път и пак е зима, пак е студено и вали. Пак се ражда стих. Пак ме чакаш ти. Знаеш отдавна, моя мила, път ни събира и дели. Той е част от нас, нали! Моят дом ме очаква вече, очакват ме две очи, глас нашепва - “Върни се ти”! Моят дом ме очаква вече, аз съм нужен и мечтан. Завръщам се пак обичан и желан! Знам, че оставил съм във тебе своята следа безкрайна – болка в истина, мъдрост във тъга. Знам, че приятелство голямо ще ни обвързва и крепи. Ние сме едно, нали…
7.
8.
Навлизам в себе си отново, като дете във пещера и трябва да открия слово, преди във мрака да се спра. За мене думата е билка, за мене думата е цел. Тя вдига болен от носилка или осъжда на разстрел. За мене думата е билка, за мене думата е цел. Тя вдига болен от носилка или осъжда на разстрел. Попада ли все по средата на този полюсен живот, тя пак цъфти под небесата, но никога не ражда плод. За мене думата е билка за мене думата е цел. Тя вдига болен от носилка или осъжда на разстрел...
9.
Плува в космоса ракета синя с многомилиярден екипаж, това е нашата земя градина, това подслон е наш. Тя носи знака на космични бездни, искрица от вечния живот. Чуден остров сред керванът - песен, градина със вода и плод. Тя наш е свят, но ти знай и не забравяй нито за час той дали ще бъде ад или рай - зависи от нас. В нашата планета има място, има плодове за теб и мен, има дъжд и слънце, има ласки в нашия земен ден. Тя наш е свят, но ти знай и не забравяй нито за час, той дали ще бъде ад или рай - зависи от нас. Плува остров сред космични бездни и носи топла искрица живот. Чуден остров сред керванът песен, сред вода и плод. Той наш е свят, но ти знай и не забравяй нито за час, той дали ще бъде ад или рай зависи от нас.
10.
И трепетно и младо ехо прекъсва белият ми сън. От женска длан добра и мека излита слънцето навън. И бяла птица прекосява новородена синева, и тънки сенки се сгъстяват над невъзкръснала трева. И обещал дълбоко чудо преодолял дъжда студен, дар носи върху синьо блюдо един невероятен ден. Но този риск е много лесен, той ще отмине без следа. С такава логика съгласен - април пристига по вода.
11.
Напразно молеше учителя до мен и шумове, и викове да спрат. Децата се натрупаха до сцената и прави продължиха да стоят. Най-малките размахваха десници загледани във змейската корона, а аз стоях на първата редица и исках да изчезна от салона. Защото ние, като тях не ръкопляскаме и никога така не изживяваме, защото никога не викаме от щастие и никога от плач не ослепяваме. И сухи пак останаха очите ни, а приказката древна дотежа. Децата мислеха, че Змеят е действителен, а ние знаехме, че змеят е лъжа. Защото никога не викаме от щастие и никога от плач не ослепяваме.
12.
13.

credits

released December 31, 1989

license

all rights reserved

tags

about

FSB Bulgaria

19 albums, over 3000 concerts, hundreds of gigs at European disco and rock clubs, numerous participations at world rock festivals, dozens of TV music shows and videos… Bulgaria’s iconic rock band FSB, formed in 1975, which became a symbol of Bulgarian rock music. ... more

contact / help

Contact FSB

Streaming and
Download help

Shipping and returns

Redeem code

Report this album or account