We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

На К​о​н​ц​е​р​т / In Concert

by FSB

/
1.
Някой ден ще срещна случайно, ей така, както си вървя, онова момиче незнайно, дето все ми е в мисълта. Дето дни и нощи безкрайни съм държал нежно за ръка и съм шепнал думи потайни сам със себе си, под дъжда. Фраза, жест и поглед престорен репетирах до зори и успех, напълно безспорен все очаквах, но уви... Като дим от вятър подгонен покрай мен бързо мина тя, като зов от ехо подмамен моят глас колебливо спря. Като миг от време изпуснат пак останах за дълго сам и по погледи присмехулни аз разбрах, че била е там. Няма как, ще чакам отново да се появи край мен и дано я видя повторно, но е друга в този ден...
2.
Не помня беше ли красива. Понякога от близостта очите губят свойта сила да виждат зримите неща. Аз само те усещах в тънки и доверчиви рамена, погубвах устните ти тънки, приемах твойта топлина. Беше ли ти красива… И две извити, две горещи ръце родени за крила трепереха над твойте плещи и обещаваха небе. Беше ли ти красива…
3.
4.
Пак съм на път и пак е зима, пак е студено и вали. Пак се ражда стих. Пак ме чакаш ти. Знаеш отдавна, моя мила, път ни събира и дели. Той е част от нас, нали! Моят дом ме очаква вече, очакват ме две очи, глас нашепва - “Върни се ти”! Моят дом ме очаква вече, аз съм нужен и мечтан. Завръщам се пак обичан и желан! Знам, че оставил съм във тебе своята следа безкрайна – болка в истина, мъдрост във тъга. Знам, че приятелство голямо ще ни обвързва и крепи. Ние сме едно, нали…
5.
Късно, късно те срещнах аз, чужд ми бе смеха в твоя танц. Трудно, трудно живяхме с теб, търсихме и път и небе. Имам, имам куп стари дни – с тях животът ми ще върви. За какво е тази игра – епизод от романтичен филм. Малко сълзи, надписи, край, светлина – все пак, има стил. Късно, късно се връщам аз, няма го смехът в твоя танц. Трудно, трудно е без теб да намеря път и небе. Как ми трябва всичко това – епизод от романтичен филм. Малко сълзи, надписи, край – вън вали…
6.
Виждал ли си нощем сърцето на града, как дъх дълбок поема с мириз на липа? И трамвайни релси събират се в една- по-гъвкави и силни стават под дъжда. Как улици познати тънат в самота и тя остава техен ритъм и душа. Пулсират уморено и все така слушат дъжда… Виждал ли си нощем очите на града, как вечно непокорни спорят със съня? И картини дневни припомнят си едва по-смътни, по-безцветни стават под дъжда. Поглеждат уморено и все така чакат деня… Чувал ли си късни стъпки, как притихват за миг в нощта? И забързани, на пръсти прекосяват без дъх града. Чака ли ги някой още или вятърът тихо – единствен и буден шепти песента на дъжда?…
7.
Някъде, някога е било. Скитал бил рицарят Дон Кихот. Събарян и раняван, но пак оцелял, с пика във ръката и един остър кинжал. Някъде, някога е било. Скитал бил рицарят Дон Кихот. Честен бил, искрен бил, не пълзял. Борил се с времето - не успял. Просто бил за някой друг далечен век, в който със думи в сражение влиза човек. Дай ми шлем, дай ми щик, Дон Кихот! Думи дай, себе си в мен познай.
8.
Music by Rumen Boyadzhiev, Konstantin Tzekov Recorded in stereo at Universiada Hall, Sofia, May 1985
9.
Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено, а сърцето на лятото още кърви. По кръга на студените мокри скали гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван. И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон, а сърцето на лятото още гори. С изяснени във мъчна усмивка черти всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита. Синьо светва слана, скрежът влиза в горите, а сърцето на лятото още тупти. На мъглите през мрачното млечно море завърни се от някъде, излъжи ме навеки. И ябълка матова донеси от далеко и сърцето на лятото няма да спре.
10.
Ти не си лъжа, зная, че те има. Няма да заспя – в сън ще те загубя. Мъничка звезда, свят далечен скрила виждам те в нощта, буден с теб копнея. Имаш чар омайващ, Безсънице моя. Ти си миг реалност, ти ми отне съня. В мен нашепва тя думи на любима, сам съм през деня – светлината скри я. Залезът гори, скоро ще заспива. Странни светове тя ще ми разкрива. Имаш чар омайващ, Безсънице моя. Ти си миг реалност, ти ми отне съня. Всеки има си звезда! У един е сън, в друг е мечта, а от теб избяга тя- просто на шега, но неуловима. Всеки има си звезда! У един е блян, в друг е жена, а от теб избяга тя и превърна се в сън – лъжа…
11.
Намерих те. Когато вече нямам право да търся перуников мрак и с късен въглен от жарава сърцето си да будя пак. Когато моята тревога дори на устните горчи и трябва да крещя “не мога”, а те милувам със очи. Намерих те. Когато вече тъй отегчено живея между “да” и “не”, а тиха болка тихо стене в присвитите ми рамене, когато вече сам се губя във късния вечерен час. Мой дневен сън, така си хубав, но аз къде съм всъщност, аз.
12.
Не така - без една сълза през рамо, без последен поглед за раздяла. Ти нали знаеш, че боли и че всичко свършва, но не така, не така… Любовта е стих безкрай нашепващ нещо свято и остава тя във нас, завинаги! Любовта и времето не спират нито миг, само ние с тебе вече ще сме други… Не така - без една сълза през рамо. Зная, че е време за раздяла. Но нека тя бъде както обичта - силна и горчива, а не така, не така…
13.
14.
Днес ще се срещнем - след десет години, вчера ли бяхме на двайсет и две. Разделихме се с надежда тук, на този сив площад. Пак ще се срещнем - след десет години, за да разкаже всеки от нас със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е надживял. Днес ще се срещнем - след десет години, влакове тръгват от всички страни. Но един от нас остава на една далечна гара, пак на двадесет и две.

about

ФСБ са:
Румен Бояджиев - вокал, клавишни;
Константин Цеков - вокал, клавишни;
Иван Лечев - китари, ел. цигулка;
Ивайло Крайчовски - бас;
Петър Славов - барабани, ударни;

Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков
без 5 - Румен Бояджиев, Александър Бахаров; 10 - Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, 14 - T.Pagliuca
Текст: Даниела Кузманова - 1, 4, 6, 10, 12; Михаил Белчев - 5, 7, 14; Владимир Башев -2; Калин Донков - 9; Евстати Бунарски - 11
Аранжименти: ФСБ

Записано в зала "Универсиада", София на 18 и 19 май 1985
Звук: Стефан Драганов; асистент Андрей Станчев
Екип на подвижно звукозаписно студио на БНР: Тодор Филков, Тодоров, Авджиев, Йорданов
Монтаж: Деян Тимнев, Васил Стефанов, Кристиян Константинов

Художник: Ники Пекарев
Фотограф: Едмонд Рафаелян

credits

released November 11, 1985

FSB are
Rumen Boyadzhiev - vocal, keyboards
Konstantin Tzekov - vocal, keyboards;
Ivan Lechev - guitars, electric violin;
Ivaylo Kraychovski - bass;
Petar Slavov - drums, percussion


Music by Rumen Boyadzhiev, Konstantin Tzekov
except 5 - Rumen Boyadzhiev, Aleksandar Baharov; 10 - Rumen Boyadzhiev, Konstantin Tzekov, Aleksandar Baharov; 14 -T.Pagliuca
Lyrics by Daniela Kuzmanova - 1, 4, 6, 10, 12; Mihail Belchev - 5, 7, 14; Vladimir Bashev - 2; Kalin Donkov - 9; Evstati Bunarski - 11
Arranged by FSB

Recorded at Universada Hall (Sofia, Bulgaria) on May 18-19, 1985
Live sound by Stefan Draganov, Mixer Assistant Andrey Stanchev
BNR Mobile Recording Team: Todor Filkov, Todorov, Avdzhiev, Yordanov
Editing: Deyan Timnev, Vasil Stefanov, Kristian Konstantinov

Cover art by Niki Pekarev
Photo by Edmond Rafaelyan

license

all rights reserved

tags

about

FSB Bulgaria

19 albums, over 3000 concerts, hundreds of gigs at European disco and rock clubs, numerous participations at world rock festivals, dozens of TV music shows and videos… Bulgaria’s iconic rock band FSB, formed in 1975, which became a symbol of Bulgarian rock music. ... more

contact / help

Contact FSB

Streaming and
Download help

Shipping and returns

Redeem code

Report this album or account